През 2002 година корпоративния подоходен данък се премахва като общински приход и се заменя с пълен размер от постъпленията от данък върху доходите на физически лица. Промените са приети в Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица. Целта е общините да спрат да чакат „милостиня“ от държавата за общинските дейности: ремонти на улици, чистота и така нататък.
 
През 2003 година тези текстове бяха отменени и така общините останаха излъгани - нито имат приход от данък печалба на фирмите, нито имат приход от данък доход на физическите лица, които живеят в общината. Вместо това, парламентът решава коя община колко да получи и за какво.

В днешната ситуация, няма редовно правителство, не се знае какъв бюджет ще може да се приеме от нестабилно мнозинство след изборите.

Качеството на живот на хората е в тежка ситуация, без значение кой е кмет и кои са общинските съветници, защото общините са оставени без достатъчно пари.
Пари всъщност има, държавният бюджет от 2002 година, когато се приема реформата е едва 12 милиарда лева. Десет години по-късно, през 2012 бюджетът е 27 милиарда лева или над два пъти повече.

Държавата отдавна може да си позволи да отстъпи данък доход на общините, както е обещано (виж по-долу за решения на министерски съвет и план за децентрализация).

2019 година централният бюджет е 44 млрд лева
2025 година централният бюджет е 77 млрд лева
Пари има, реформата е възможна - действайте.

Фалшивите страхове на политиците:
София и големите градове щели да прелеят от пари, докато стотици малки общини където няма заводи и фирми щели да останат без пари. Спекулира се, че няма да могат да платят дори тока на училищата си.

Тук идва грешно разбиране за фискалната децентрализация. Дори при реформа във финансирането на общините, държавата ни продължава да има отговорност към хората и особено образованието както е разписано по конституция: чл.53 ал1. Всеки има право на образование. ... ал3. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.

Има разминаване между какво е фискална децентрализация и какво политиците ни разбират, че е.

Друго оправдание през 2003 година е административен хаос в данъчната администрация, която беше централизирана и технически не знаеше как да насочва парите към всяко конкретно село или градче в реално време. Днес, през 2026 година, имаме регионални НАП и този проблем вече не съществува.

Държавата ни е много ама много по-богата от 2002 година и страховете, че държавата няма да има финансиране за малките градове и общини са необосновани. Пари вече има, въпросът е как се харчат приходите:
Бюджет 2002 - над 12 млрд. лв.  
Бюджет 2025 - над 77 млрд. лв

6 пъти повече средства в бюджета. Реформата е възможна.

"Стратегията за децентрализация 2016 – 2025" приета с Решение № 735 на Министерския съвет от 08.09.2016 г завършва НЕизпълнена на 31.12.2025
https://www.strategy.bg/bg/strategy-documents/1167

Цитат от решение 735 на МС от 2016 година: “В условията на криза, засегнала сериозно собствените приходи на общините (намаление с 260 милиона лева през 2009 г.) централната власт не изпълни включени в Програмата мерки, които частично биха облекчили финансовото състояние на общините. През 2010 г. централната власт направи точно обратното като съкрати държавните трансфери за общините с 400 млн. лв.”

Събраните пари дори само от данък доход растат
2023 - 5.8 млрд.лв
2024 - 6.1 млрд.лв

Увеличение на приходите, което общините не са получили.

Реформата е възможна - "Има ли желание, има и начин".